5 mar 2010, 20:24

Завръщане

  Poesía
628 0 7

Във старите стъпки се чу топлина.

Звук споменен, парещ… изстинал,

прилепващ познато с едни ходила

на някой, от мене отдавна заминал.

Пропука кора от изсъхнали листи

в следите отчайващо време разстилани.

Да, извини ме, след теб не разчистих,

но предполагах, че вече си минало.

Табели издайно изскърцват в посока.

Пропуснах нима и тях да изтръгна?!

В краката път светна в алея широка,

уж тока не плащам, откакто си тръгна.

Ключ някъде тайно засвири по спомен

запазена солова партия в обща кантата.

Не, няма шанс някой търсещ бездомен

да е намерил без моята помощ вратата…

В докосване пак пропищява аларма -

сигнална защита, така, срещу взлом.

Потръпнах. От страх ли? Не, не е вярно.

Сърцето ми още наричам твой дом.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за вниманието, Дора, Бо, Арихо, Мира, Мариана, Борис, Ангел! Каквото и да кажа, за да изразя радостта си, ще бъде слабо и недостатъчно! Щастлива съм, че съм тук - защото вие сте тук! Благодаря ви още веднъж!
  • Люсил - ще кажа само - страхотен стих!!!
    Радваш ме!
    Благодаря!
  • Зашеметяващо искренна и въздействаща! Дори Великия Арихо (със своя извън-земен интелект) е отчел факта, че си постигнала единение между фалшиво бодрячество (т.е. АЗ) и показна мрачност (т.е. ТОЙ)... създавайки мелодичен, чувствен синтез!!!
    Поздравления и от нашата планета, Люсил !!!
  • В този час на нощта,когато прочетох...казвам от раз-превзе ме.Браво!
  • О-о-о,това е много хубаво,много.Поздравления за този чудесен стих.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....