5 мар. 2010 г., 20:24

Завръщане

626 0 7

Във старите стъпки се чу топлина.

Звук споменен, парещ… изстинал,

прилепващ познато с едни ходила

на някой, от мене отдавна заминал.

Пропука кора от изсъхнали листи

в следите отчайващо време разстилани.

Да, извини ме, след теб не разчистих,

но предполагах, че вече си минало.

Табели издайно изскърцват в посока.

Пропуснах нима и тях да изтръгна?!

В краката път светна в алея широка,

уж тока не плащам, откакто си тръгна.

Ключ някъде тайно засвири по спомен

запазена солова партия в обща кантата.

Не, няма шанс някой търсещ бездомен

да е намерил без моята помощ вратата…

В докосване пак пропищява аларма -

сигнална защита, така, срещу взлом.

Потръпнах. От страх ли? Не, не е вярно.

Сърцето ми още наричам твой дом.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люсил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за вниманието, Дора, Бо, Арихо, Мира, Мариана, Борис, Ангел! Каквото и да кажа, за да изразя радостта си, ще бъде слабо и недостатъчно! Щастлива съм, че съм тук - защото вие сте тук! Благодаря ви още веднъж!
  • Люсил - ще кажа само - страхотен стих!!!
    Радваш ме!
    Благодаря!
  • Зашеметяващо искренна и въздействаща! Дори Великия Арихо (със своя извън-земен интелект) е отчел факта, че си постигнала единение между фалшиво бодрячество (т.е. АЗ) и показна мрачност (т.е. ТОЙ)... създавайки мелодичен, чувствен синтез!!!
    Поздравления и от нашата планета, Люсил !!!
  • В този час на нощта,когато прочетох...казвам от раз-превзе ме.Браво!
  • О-о-о,това е много хубаво,много.Поздравления за този чудесен стих.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...