Завръщане
Във старите стъпки се чу топлина.
Звук споменен, парещ… изстинал,
прилепващ познато с едни ходила
на някой, от мене отдавна заминал.
Пропука кора от изсъхнали листи
в следите отчайващо време разстилани.
Да, извини ме, след теб не разчистих,
но предполагах, че вече си минало.
Табели издайно изскърцват в посока.
Пропуснах нима и тях да изтръгна?!
В краката път светна в алея широка,
уж тока не плащам, откакто си тръгна.
Ключ някъде тайно засвири по спомен
запазена солова партия в обща кантата.
Не, няма шанс някой търсещ бездомен
да е намерил без моята помощ вратата…
В докосване пак пропищява аларма -
сигнална защита, така, срещу взлом.
Потръпнах. От страх ли? Не, не е вярно.
Сърцето ми още наричам твой дом.
© Люсил All rights reserved.
