BG-bodil (Люсил)
82 1459
5.03.2010 г., 20:24 ч.

Завръщане 

  Поезия
504 0 7

Във старите стъпки се чу топлина.

Звук споменен, парещ… изстинал,

прилепващ познато с едни ходила

на някой, от мене отдавна заминал.

Пропука кора от изсъхнали листи

в следите отчайващо време разстилани.

Да, извини ме, след теб не разчистих,

но предполагах, че вече си минало.

Табели издайно изскърцват в посока.

Пропуснах нима и тях да изтръгна?!

В краката път светна в алея широка,

уж тока не плащам, откакто си тръгна.

Ключ някъде тайно засвири по спомен

запазена солова партия в обща кантата.

Не, няма шанс някой търсещ бездомен

да е намерил без моята помощ вратата…

В докосване пак пропищява аларма -

сигнална защита, така, срещу взлом.

Потръпнах. От страх ли? Не, не е вярно.

Сърцето ми още наричам твой дом.

© Люсил Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за вниманието, Дора, Бо, Арихо, Мира, Мариана, Борис, Ангел! Каквото и да кажа, за да изразя радостта си, ще бъде слабо и недостатъчно! Щастлива съм, че съм тук - защото вие сте тук! Благодаря ви още веднъж!
  • Люсил - ще кажа само - страхотен стих!!!
    Радваш ме!
    Благодаря!
  • Зашеметяващо искренна и въздействаща! Дори Великия Арихо (със своя извън-земен интелект) е отчел факта, че си постигнала единение между фалшиво бодрячество (т.е. АЗ) и показна мрачност (т.е. ТОЙ)... създавайки мелодичен, чувствен синтез!!!
    Поздравления и от нашата планета, Люсил !!!
  • В този час на нощта,когато прочетох...казвам от раз-превзе ме.Браво!
  • О-о-о,това е много хубаво,много.Поздравления за този чудесен стих.
  • "Да, извини ме, след теб не разчистих,"
    Напомняш ми за един случай, когато не затворих
    вратата и течението я затръшна.
    И наистина потръпнах в края на стиха ти.
  • добър, много!
Предложения
: ??:??