5.03.2010 г., 20:24

Завръщане

623 0 7

Във старите стъпки се чу топлина.

Звук споменен, парещ… изстинал,

прилепващ познато с едни ходила

на някой, от мене отдавна заминал.

Пропука кора от изсъхнали листи

в следите отчайващо време разстилани.

Да, извини ме, след теб не разчистих,

но предполагах, че вече си минало.

Табели издайно изскърцват в посока.

Пропуснах нима и тях да изтръгна?!

В краката път светна в алея широка,

уж тока не плащам, откакто си тръгна.

Ключ някъде тайно засвири по спомен

запазена солова партия в обща кантата.

Не, няма шанс някой търсещ бездомен

да е намерил без моята помощ вратата…

В докосване пак пропищява аларма -

сигнална защита, така, срещу взлом.

Потръпнах. От страх ли? Не, не е вярно.

Сърцето ми още наричам твой дом.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за вниманието, Дора, Бо, Арихо, Мира, Мариана, Борис, Ангел! Каквото и да кажа, за да изразя радостта си, ще бъде слабо и недостатъчно! Щастлива съм, че съм тук - защото вие сте тук! Благодаря ви още веднъж!
  • Люсил - ще кажа само - страхотен стих!!!
    Радваш ме!
    Благодаря!
  • Зашеметяващо искренна и въздействаща! Дори Великия Арихо (със своя извън-земен интелект) е отчел факта, че си постигнала единение между фалшиво бодрячество (т.е. АЗ) и показна мрачност (т.е. ТОЙ)... създавайки мелодичен, чувствен синтез!!!
    Поздравления и от нашата планета, Люсил !!!
  • В този час на нощта,когато прочетох...казвам от раз-превзе ме.Браво!
  • О-о-о,това е много хубаво,много.Поздравления за този чудесен стих.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...