30 mar 2020, 17:50

Завръщане...2

  Poesía » Otra
623 1 1

 

Завръщане...2

 

Потропах на прозореца на Детството,

от там надникна образът на мама

помаха с пръст, усмихна ми се весело,

но аз разбрах оптичната измама,

 

защото днес във Детството ми никой

не е останал да живее вече

и спомените исках да извикам

от Тъжна гравитация привлечен...

 

Понеже те си тръгнаха последни

на Детството от приказното време,

надявах се от дните непрогледни

на миналото, въгленче да взема...

 

И с него пак във старото огнище

от спомените огън да разпаля,

макар и малко притеснен, че вижте:

Какво ли с тях, могъл бих сам да правя?...”

 

Усещах се изпаднал в безтегловност,

а Времето изглежда беше спряло--

във цялата му прелестна условност,

с която тук живели сме тогава...

 

Животът ни – щастлив невероятно

и достижим дори бе хоризонта

във онова разбиране превратно,

което тъй желая да си спомня...

 

Но днес от него: Вятърът единствено

в нощѝте вие към Луната жáлен

и щóто клати клони обезлѝстени

го чувствам, че останал е реален..

 

*    *    *    *    *    *    *    *    *

 

... А може би не е било и Детството,

и всичко е оптическа измама?...

. . . . . . . . . . . . . . . . .  . . . . . . . . . . . . . . .

... но помня, че го имаше Вълшебството

и повече от истинска бе Мама!...

 

30.03.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...