Завръщане...2
Потропах на прозореца на Детството,
от там надникна образът на мама –
помаха с пръст, усмихна ми се весело,
но аз разбрах оптичната измама,
защото днес във Детството ми никой
не е останал да живее вече –
и спомените исках да извикам
от Тъжна гравитация привлечен...
Понеже те си тръгнаха последни
на Детството от приказното време,
надявах се от дните непрогледни ...