8 feb 2014, 21:38

Завръщане

  Poesía
901 0 21

 

 

                              Някой ден ще са пълни очите ми

                              с олеандри разцъфнали, с люляци...

                              И ще пеят небрежно в ушите ми

                              ветровете по старите улици...

 

                              Някой ден ще е време за връщане,

                              ще притихне лилава нощта

                              и единствено мойто завръщане

                              ще запали в дома ми пещта.

 

                             Някой ден ще съм просто предишната –

                             обосяла, но пълна с любов,

                             ще приседна до тебе под вишната...

                             Ти кажи ми, кога си готов!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...