Някой ден ще са пълни очите ми
с олеандри разцъфнали, с люляци...
И ще пеят небрежно в ушите ми
ветровете по старите улици...
Някой ден ще е време за връщане,
ще притихне лилава нощта
и единствено мойто завръщане
ще запали в дома ми пещта.
Някой ден ще съм просто предишната –
обосяла, но пълна с любов,
ще приседна до тебе под вишната...
Ти кажи ми, кога си готов!
© Рада Димова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
