8 февр. 2014 г., 21:38

Завръщане

900 0 21

 

 

                              Някой ден ще са пълни очите ми

                              с олеандри разцъфнали, с люляци...

                              И ще пеят небрежно в ушите ми

                              ветровете по старите улици...

 

                              Някой ден ще е време за връщане,

                              ще притихне лилава нощта

                              и единствено мойто завръщане

                              ще запали в дома ми пещта.

 

                             Някой ден ще съм просто предишната –

                             обосяла, но пълна с любов,

                             ще приседна до тебе под вишната...

                             Ти кажи ми, кога си готов!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...