Някой ден ще са пълни очите ми
с олеандри разцъфнали, с люляци...
И ще пеят небрежно в ушите ми
ветровете по старите улици...
Някой ден ще е време за връщане,
ще притихне лилава нощта
и единствено мойто завръщане
ще запали в дома ми пещта.
Някой ден ще съм просто предишната –
обосяла, но пълна с любов,
ще приседна до тебе под вишната...
Ти кажи ми, кога си готов!
© Рада Димова Всички права запазени