Завръщане
Да преброди пътникът
деня,
и да
спре
пред портите на Здрача.
Да почука
в тиха самота,
със мандалото
на времето полека.
Да открехне
прашните врата,
да нахлуе хлад,
в секунда вечност!
Да политнат
тежки сенки
към нощта,
в бяг към
звездните полета.
Да огрее скришом месец
тъжен, стар,
да откъсне сълзи
облакът надвесен над
дувара,
да прегърне
вятър
ронещите се листа,
и чемширът да се сгуши
към земята.
В калдъръмен унес
да пропее есента,
и животът
да се скрие
във тревата.
Да пристигнеш някога.
Сега.
Пътят си поел
безкраен, вечен,
със Началото и Края
под ръка.
Да попиташ
в бездиханна тишина:
Победил ли си?
Живял ли си?
Човеко?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Карадобрев Todos los derechos reservados
