Карадобрев (Георги Карадобрев)
28 18
20.11.2016 г., 17:07 ч.

Завръщане 

  Поезия
878 1 9

Да преброди пътникът

деня,

и да

спре

пред портите на Здрача.

Да почука

в тиха самота,

със мандалото

на времето полека.

 

Да открехне

прашните врата,

да нахлуе хлад,

в секунда вечност!

Да политнат

тежки сенки

към нощта,

в бяг към

звездните полета.

 

Да огрее скришом месец

тъжен, стар,

да откъсне сълзи

облакът надвесен над

дувара,

да прегърне

вятър

ронещите се листа,

и чемширът да се сгуши

към земята.

 

В калдъръмен унес

да пропее есента,

и животът

да се скрие

във тревата.

 

Да пристигнеш някога.

Сега.

Пътят си поел

безкраен, вечен,

със Началото и Края

под ръка.

 

Да попиташ

в бездиханна тишина:

Победил ли си?

Живял ли си?

Човеко?

© Георги Карадобрев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??