(сонет)
Защо тъй често в детството се връщам
и сещам странна някаква наслада?
Дали защото в сива есен, късна,
все бродя в спомените? А бях млада!...
И аз, и роден дом стареем кротко.
Живея в дръзко и жестоко време.
Вървя през дните тихо и самотно
и нося непосилно, тежко бреме.
Но знам – ще дойде краят непоканен...
Аз ще почакам и ще спра на пътя
да видя изгрева, в лъчи запален. ...