И пак започна всичко отначало.
Разплака саксофонът ноти джаз.
Звукът е като тежко наметало,
гласът се стеле като мек атлаз.
Напомня ми, че някаква картина
художника си търси в този мрак.
Простенва незапалена камина.
В платното разцъфтява ален мак.
Цъфти... В кръвта му сякаш че остана
на този свят последната сълза –
нали животът е една поляна
целунат от единствена пчела. ...