Завръщане
И пак започна всичко отначало.
Разплака саксофонът ноти джаз.
Звукът е като тежко наметало,
гласът се стеле като мек атлаз.
Напомня ми, че някаква картина
художника си търси в този мрак.
Простенва незапалена камина.
В платното разцъфтява ален мак.
Цъфти... В кръвта му сякаш че остана
на този свят последната сълза –
нали животът е една поляна
целунат от единствена пчела.
Синкопите на песента ридаят.
Тъгата се промъква бавно в мен –
все пак художникът ще ме извае,
ще бъда неговият жив рефрен.
Рефренът, в който четките се влюбват,
за да разцъфне аленият мак.
В ръцете ми животът да празнува
... и да започнем отначало... Пак.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
