Кiara (Киара)
182 300
14 nov 2006, 23:27

ЗАВРЪЩАНЕ 

  Poesía
587 0 8

Дърветата са разсъблечени,

тревата изгоряла,

земята черна,суха ,разранена,

картина на печал и старост.

Опитвам се да премълча тъгата

в сърцето ми е още лято,

а тук отдавна грачат гаргите

на есенното рамо

И пътят стори ми се тъй безкраен,

и стъпките ми твърде тежки.

Желязната врата

болезнено изскърца

и без да я попитам

годините призна си.

Призна и за неволите

показа раните,

безкрайния си ред от некролози,

на нищетата дланите.

Сърцето ми ридаеше,

душата ми мълчеше.

Очаквах всичко да е същото,

жадувах  спомена от  свойто детство

закътан  на дълбоко някъде,

останал вечен.

Отдавна знаех че ще бъде трудно,

да се завърнеш у дома........

и стъпките ми тежки

отекваха по черната земя.

Така и не прекрачих  прага,

не посмях......

И клоните застъргаха по керемидите,

заплакаха за свойта самота,

и вятъра се разпиля  в пътеката

с последното листо на есента.
А аз застинах по-сама,
разкъсвана във минало,
останала една.

Мъглата се разстеле, покри града,

небето потъмня,отпрати скръбната луна

и моят дом  изчезна назад в прегръдката на вечерта.

 

 

 

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??