ЗАВРЪЩАНЕ
Дърветата са разсъблечени,
тревата изгоряла,
земята черна,суха ,разранена,
картина на печал и старост.
Опитвам се да премълча тъгата
в сърцето ми е още лято,
а тук отдавна грачат гаргите
на есенното рамо
И пътят стори ми се тъй безкраен,
и стъпките ми твърде тежки.
Желязната врата
болезнено изскърца
и без да я попитам
годините призна си.
Призна и за неволите
показа раните,
безкрайния си ред от некролози,
на нищетата дланите.
Сърцето ми ридаеше,
душата ми мълчеше.
Очаквах всичко да е същото,
жадувах спомена от свойто детство
закътан на дълбоко някъде,
останал вечен.
Отдавна знаех че ще бъде трудно,
да се завърнеш у дома........
и стъпките ми тежки
отекваха по черната земя.
Така и не прекрачих прага,
не посмях......
И клоните застъргаха по керемидите,
заплакаха за свойта самота,
и вятъра се разпиля в пътеката
с последното листо на есента.
А аз застинах по-сама,
разкъсвана във минало,
останала една.
Мъглата се разстеле, покри града,
небето потъмня,отпрати скръбната луна
и моят дом изчезна назад в прегръдката на вечерта.
© Киара All rights reserved.
