Пусни ме...
В морските простори
да витая...
Ласките ти
нека са
платната бели,
мислите ти
нежен бриз да бъдат,
спомените - здравите въжета,
със които
на надеждата разбита
сала да превържа...
И като вълна безцелна,
скитаща се в мрака,
в нозете ти, след време,
пътя си ще свърша...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados