6 dic 2007, 15:10

Завръщане

  Poesía
879 0 25

 

Потърсих много светли дири,

Земята накръст разорах,

до болка пиех кръв и виех,

от радост плаках и се смях.

Засадих семена и браздите

отекват със земен звънтеж,

но видях само в звездите

моя несбъднат копнеж.

Адът е тук, в битието

танцува невиждана сеч,

не успях да достигна небето,

Раят тъй е далеч...

На Земята вратата затръшнах

и духът ми полита в безкрая,

но по земния път се завръщам,

живота не сменям за Рая.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми допада интелигентната ти философски настроена поетика!
    Браво, Димитър!
    Поздрави!!!
  • Как да коментирам собствените си чувства , които ти си изразил с думи в този страхотен стих ?
    Аплодисменти !!!
  • ``живота не сменям за Рая``... Чудесно! Мое схващане е, че раят не е място, раят е мига, в който усещаме, че сме част от нещо истинско. Поздрави!
  • Леле...адски ми е близък този стих!!!10х!
  • В живота Адът и Раят се редуват! Поздрави за мъдрия стих!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...