6 dic 2007, 15:10

Завръщане

  Poesía
875 0 25

 

Потърсих много светли дири,

Земята накръст разорах,

до болка пиех кръв и виех,

от радост плаках и се смях.

Засадих семена и браздите

отекват със земен звънтеж,

но видях само в звездите

моя несбъднат копнеж.

Адът е тук, в битието

танцува невиждана сеч,

не успях да достигна небето,

Раят тъй е далеч...

На Земята вратата затръшнах

и духът ми полита в безкрая,

но по земния път се завръщам,

живота не сменям за Рая.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми допада интелигентната ти философски настроена поетика!
    Браво, Димитър!
    Поздрави!!!
  • Как да коментирам собствените си чувства , които ти си изразил с думи в този страхотен стих ?
    Аплодисменти !!!
  • ``живота не сменям за Рая``... Чудесно! Мое схващане е, че раят не е място, раят е мига, в който усещаме, че сме част от нещо истинско. Поздрави!
  • Леле...адски ми е близък този стих!!!10х!
  • В живота Адът и Раят се редуват! Поздрави за мъдрия стих!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...