6.12.2007 г., 15:10

Завръщане

873 0 25

 

Потърсих много светли дири,

Земята накръст разорах,

до болка пиех кръв и виех,

от радост плаках и се смях.

Засадих семена и браздите

отекват със земен звънтеж,

но видях само в звездите

моя несбъднат копнеж.

Адът е тук, в битието

танцува невиждана сеч,

не успях да достигна небето,

Раят тъй е далеч...

На Земята вратата затръшнах

и духът ми полита в безкрая,

но по земния път се завръщам,

живота не сменям за Рая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми допада интелигентната ти философски настроена поетика!
    Браво, Димитър!
    Поздрави!!!
  • Как да коментирам собствените си чувства , които ти си изразил с думи в този страхотен стих ?
    Аплодисменти !!!
  • ``живота не сменям за Рая``... Чудесно! Мое схващане е, че раят не е място, раят е мига, в който усещаме, че сме част от нещо истинско. Поздрави!
  • Леле...адски ми е близък този стих!!!10х!
  • В живота Адът и Раят се редуват! Поздрави за мъдрия стих!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...