Завръщане

Poetry

871 0 25

Потърсих много светли дири,

Земята накръст разорах,

до болка пиех кръв и виех,

от радост плаках и се смях.

Засадих семена и браздите

отекват със земен звънтеж,

но видях само в звездите

моя несбъднат копнеж.

Адът е тук, в битието

танцува невиждана сеч,

не успях да достигна небето,

Раят тъй е далеч...

На Земята вратата затръшнах

и духът ми полита в безкрая,

но по земния път се завръщам,

живота не сменям за Рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

PLACEBO (Евгения Маринчева)

Много ми допада интелигентната ти философски настроена поетика!
Браво, Димитър!
Поздрави!!!

2007-12-08T00:02:30+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Как да коментирам собствените си чувства , които ти си изразил с думи в този страхотен стих ?
Аплодисменти !!!

2007-12-07T17:04:36+02:00
pavli (Павлина Петрова)

``живота не сменям за Рая``... Чудесно! Мое схващане е, че раят не е място, раят е мига, в който усещаме, че сме част от нещо истинско. Поздрави!

2007-12-07T12:43:30+02:00
Apaika (Арлина)

Леле...адски ми е близък този стих!!!10х!

2007-12-07T08:59:37+02:00
Магинка (Магдалена Рашева)

В живота Адът и Раят се редуват! Поздрави за мъдрия стих!

2007-12-07T08:56:12+02:00