6 дек. 2007 г., 15:10

Завръщане

874 0 25

 

Потърсих много светли дири,

Земята накръст разорах,

до болка пиех кръв и виех,

от радост плаках и се смях.

Засадих семена и браздите

отекват със земен звънтеж,

но видях само в звездите

моя несбъднат копнеж.

Адът е тук, в битието

танцува невиждана сеч,

не успях да достигна небето,

Раят тъй е далеч...

На Земята вратата затръшнах

и духът ми полита в безкрая,

но по земния път се завръщам,

живота не сменям за Рая.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми допада интелигентната ти философски настроена поетика!
    Браво, Димитър!
    Поздрави!!!
  • Как да коментирам собствените си чувства , които ти си изразил с думи в този страхотен стих ?
    Аплодисменти !!!
  • ``живота не сменям за Рая``... Чудесно! Мое схващане е, че раят не е място, раят е мига, в който усещаме, че сме част от нещо истинско. Поздрави!
  • Леле...адски ми е близък този стих!!!10х!
  • В живота Адът и Раят се редуват! Поздрави за мъдрия стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...