13 nov 2014, 12:22  

Завръщането

1.3K 4 18


Нощта неистово заставя ме да пиша.
Да пиша с магмата на демоничната душа.
Магьосник черен вместо мене диша.
Изгаря устните ми с плътен огнен шал...

Душа се, искам да крещя, ала не мога
и само треморно редя на листа бял слова.
Расте в сърцето земетръсната тревога,
набъбват думи-гъби в есенната кал.

Огъвам този свят докрай в една подкова,
държа го в шепите си мъничък - безлик.
Духът-небитие расте -  вселените оборва,
надал самотен, метагалактичен вик.

По плочи от галактики пристъпвам
към бездната между живота и смъртта.
Изпразнен от желания изтръпвам,
катеря соло Хребета на вечността.

Под мен тъмнее всичко мимолетно,
премигват оглушели светлини.
Над мен просветва призрачно неземното
и гаснат метеорно земни истини.

Достигам  кръг от строги катедрали
по периметър на Великия квадрат,
където мислите са разширяващи се зали
в  свещената мъгла - невидим свят.

Назад е невъзможно всяко връщане.
Усещам,  губя вече този земен лик.
И всъщност пътят ми е дългото завръщане,
зад хоризонта кратък, към родилен вик!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младен,възхитена съм от дръзновения ти, вечнотърсещ дух!... От великолепните ти поетични прозрения!...Бог да те пази от злото и да те вдъхновява!
  • Браво Младен.Всичко е на висота и тактично обрисувани образи, , добър исказ, сякаш свиш,е природата и ти сляти в едно.Много трудно достижим , но ти си успял .,.
  • Браво
  • 1. Благодаря ти, Росица, за високата оценка!

    2. Благодаря ти, Даниеле, че прочете, разбра и коментира текста ми!
    Мерси и за високата оценка!
  • Благодаря ти много за високата оценка и за този удивително точен коментар, Кръстина! Да, тук не става дума само за утвърденото разбиране за прераждането на душата, а за едно духовно прераждане, което се предшества от шеметно изкачване по Хребета вечността, когато напускаме земното и се сливаме със сиянието на неземното. На високото плато, където, наредени по окръжност от периметъра на Великия квадрат, са разположени строгите катедрали, във всяка една от които, мисълта ни е разширяваща се зала - разтваряща се в свещената Мъгла на Невидимия свят. Бил съм на това плато, виждал съм с очите си тези катедрали. Влизал съм в тях и съм изпитвал това разширение на мисълта, достигащо Залата на Бъдещето, която е тази свещена Мъгла. Накрая съм губил телесната си форма и съм се превръщал в Нея. Това са преживяни състояния, които само съм описал съм описал тук. И в още един, все още непубликуван в Откровения, мой текст:

    По-реално от живота

    Изкачваш се към билото на странна планина.
    Корони-зъбери над теб в безкрая светят.
    Неистова е тази светлина.
    Зад тях простира се единствено Небитието.
    ...И ето, че достигаш до Превала.
    Мистично е наоколо. До крайност.
    Навеждаш се над стръкове трева
    по чудо оцеляла (и без давност).
    Снишаваш се докрай. И точно в този миг -
    превръщаш се в мъгла. Издигаш се нагоре.
    Усещаш колко призрачно си лек -
    като въздишка.
    ...И губиш памет (сякаш пил от Лета).

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...