vega666 (Младен Мисана)
1569 14356
13 нояб. 2014 г., 12:22  

Завръщането 

  Поэзия » Философская
909 4 18


Нощта неистово заставя ме да пиша.
Да пиша с магмата на демоничната душа.
Магьосник черен вместо мене диша.
Изгаря устните ми с плътен огнен шал...

Душа се, искам да крещя, ала не мога
и само треморно редя на листа бял слова.
Расте в сърцето земетръсната тревога,
набъбват думи-гъби в есенната кал.

Огъвам този свят докрай в една подкова,
държа го в шепите си мъничък - безлик.
Духът-небитие расте -  вселените оборва,
надал самотен, метагалактичен вик.

По плочи от галактики пристъпвам
към бездната между живота и смъртта.
Изпразнен от желания изтръпвам,
катеря соло Хребета на вечността.

Под мен тъмнее всичко мимолетно,
премигват оглушели светлини.
Над мен просветва призрачно неземното
и гаснат метеорно земни истини.

Достигам  кръг от строги катедрали
по периметър на Великия квадрат,
където мислите са разширяващи се зали
в  свещената мъгла - невидим свят.

Назад е невъзможно всяко връщане.
Усещам,  губя вече този земен лик.
И всъщност пътят ми е дългото завръщане,
зад хоризонта кратък, към родилен вик!

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Младен,възхитена съм от дръзновения ти, вечнотърсещ дух!... От великолепните ти поетични прозрения!...Бог да те пази от злото и да те вдъхновява!
  • Браво Младен.Всичко е на висота и тактично обрисувани образи, , добър исказ, сякаш свиш,е природата и ти сляти в едно.Много трудно достижим , но ти си успял .,.
  • Браво
  • 1. Благодаря ти, Росица, за високата оценка!

    2. Благодаря ти, Даниеле, че прочете, разбра и коментира текста ми!
    Мерси и за високата оценка!
  • Благодаря ти много за високата оценка и за този удивително точен коментар, Кръстина! Да, тук не става дума само за утвърденото разбиране за прераждането на душата, а за едно духовно прераждане, което се предшества от шеметно изкачване по Хребета вечността, когато напускаме земното и се сливаме със сиянието на неземното. На високото плато, където, наредени по окръжност от периметъра на Великия квадрат, са разположени строгите катедрали, във всяка една от които, мисълта ни е разширяваща се зала - разтваряща се в свещената Мъгла на Невидимия свят. Бил съм на това плато, виждал съм с очите си тези катедрали. Влизал съм в тях и съм изпитвал това разширение на мисълта, достигащо Залата на Бъдещето, която е тази свещена Мъгла. Накрая съм губил телесната си форма и съм се превръщал в Нея. Това са преживяни състояния, които само съм описал съм описал тук. И в още един, все още непубликуван в Откровения, мой текст:

    По-реално от живота

    Изкачваш се към билото на странна планина.
    Корони-зъбери над теб в безкрая светят.
    Неистова е тази светлина.
    Зад тях простира се единствено Небитието.
    ...И ето, че достигаш до Превала.
    Мистично е наоколо. До крайност.
    Навеждаш се над стръкове трева
    по чудо оцеляла (и без давност).
    Снишаваш се докрай. И точно в този миг -
    превръщаш се в мъгла. Издигаш се нагоре.
    Усещаш колко призрачно си лек -
    като въздишка.
    ...И губиш памет (сякаш пил от Лета).
  • "Назад е невъзможно всяко връщане.
    Усещам, губя вече този земен лик.
    И всъщност пътят ми е дългото завръщане,
    зад хоризонта кратък, към родилен вик!"
    ......................................................................
    Прераждането на душата не само в буквален смисъл (прераждането на душата след смъртта), но и като метафора визираща нов, коренно различен етап от живота ни, който предстои да се случи в бъдеще в този ни живот, по своята същност е постигане на ново, по-висше и по-съвършено начало, което ще ни направи много по-различни във всяко отношение, от това, което сме в момента, и по всяка вероятност и по-щастливи. В този смисъл, всяко "завръщане" белязано с "родилен вик", е нов шанс да бъдем това, което не сме били. Както винаги досега, много талантливо сътворен философски стих, поздрави и от мен, Мисана!
  • Съгласен съм, Анна!
  • 1. Благодаря ти за този интересен коментар, Анна! Наистина от него научих много нови неща. Все пак, в интерес на истината, ще отбележа, че под Великия квадрат разбирам онова, за което Лао Дзъ в трактата си ДаоДъДзин /стих 41/ казва: "Великият квадрат няма ъгли"!

    2. Анита, току-що прочетох написаното от теб като втори коментар и по-специално изречението:

    "А ти следваш най праведния път - така да извърташ нещата, че публично да си винаги с два пръста над другите... и толкова умело прикриваш същността си зад цитати и цитатчета."

    Каква същност прикривам, според теб, зад цитати и цитатчета, Анита? Не е ли по-просто и по-честно най-накрая да я назовеш, колкото и ужасна да ти изглежда. Предварително ти обещавам, че няма да ти се обидя. А съм и любопитен. Защото всеки би искал да знае нещо повече за себе си, а на мен /повярвай ми/ ми е по-лесно да разгадавам чужда същност, отколкото моята. Така, че ще ти бъда двойно благодарен, ако най-сетне свалиш открито картите на масата и разкриеш твоята истина за моята същност.
  • 1. Благодаря ти, Елица, за високата оценка!

    2. Мерси, Пламена, за високата оценка и за този хубав коментар!

    И на двете ви желая здраве и много любов!
  • Много силен и въздействащ стих!
    Прочетох го със затаен дъх от началото
    до края!
    Поздрави, Мисан!
  • 1.Благодаря ви, Краси, Никола и Стойна за високите оценки и за коментарите ви, които ме трогнаха дълбоко! Мерси, Дани /Дани 51/, за високата оценка.

    2. Благодаря ти, Анита, че прочете и коментира текста ми. Всъщност твоят въпрос към мен допуска еднозначен отговор. Вечността е лоното на Бога. Съществува ли тя, съществува и Бог. И обратно - не съществува ли Бог, не съществува Вечността. Следователно въпросът ти се сведе до по-простия въпрос - защо вярвам в Бог? Отговорът ми е - по лични причини. Да кажем така - срещал съм се с Бог и съм виждал Вечността. Нямам претенции, че мога да те убедя в казаното от мен, но това не е и необходимо. Една голяма част от хората на планетата Земя са вярващи. Затова финалните думи на коментара ти:

    "Вярно, че всеки има свой свят, но стане ли той кръг затворен с катинар, означава, че нещо не е съвсем наред...",

    са съотносими не единствено към мен, а към произволно избран представител на множеството на всички вярващи. Смея да твърдя, че на планетата броят на вярващите надхвърля този на атеистите. И тогава, ако ще прилагаме количествени критерии, ще излезе, че да си атеист "означава, че нещо не е съвсем наред".
  • Страшно силно стихотворение!Изтръпвам при четенето му. Образно и ми
    въздейства малко страшничко.Толкова е оригинално и неповторимо:
    "Назад е невъзможно всяко връщане.
    усещам, губя вече този земен лик.
    И всъщност пътят ми е дългото завръщане,
    зад хоризонта кратък, към родилен вик!
    Поздравявам те за творбата ти и те оценям най-високо! Лек ден!
  • СТРАХОТНО завръщане, Мисана!От стихото ти лъха Космическа сила!
    С подобен патос пишеше и покойният Павел Матев!
    "Достигам кръг от строги катедрали
    по периметър на Великия квадрат,
    където мислите са разширяващи се зали
    в свещената мъгла- невидим свят."
    Невероятна сила и безкрайност излъчва този куплет!
    Този тип стихове ти харесвам най- много!поздравевам те
    и оценявам стихото високо!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Кинематографичен стих, изгледах го с интерес и нарастваща
    земетръсна тревога в сърцето!
    Благодаря за частната прожекция, Мисана!
  • Благодаря ти, Миночка! Трогнат съм от хубавите думи, които каза. Имах известни опасения, дали написаното от мен е разбираемо, но след като Христина и ти не изпитахте затруднения за смислово дешифриране, съм вече по-спокоен.

    Желая ти много хубав ден и релаксираща вечер! Нови творчески импулси, също!

    2. Сега вече разбрах по същина въпроса ти, Донърджак! Отговорът е много прост. Записваме с подслушвателно устройство една целувка /сега тези подслушвателни устройства са много чуствителни и ловят всичко в диапазона от инфра - до ултразвук/, а после усилваме звука от целувката и се надявам тези от тайните служби добре да са си свършили работата, за да го чуем по най-автентичния начин.
    По този повод ти изпращам да чуеш как звучи целувката на Слънцето:

    http://vbox7.com/play:a53974c0

    Още един път - лек ден и сърдечен поздрав!
  • Когато четох произведението,имах усещането,че си бил там,в онова измерение от което трудно се връща на земята и че си видял сътворението си.Изпитвам удоволствие, когато пишеш на тази тема.Оценявам го високо,това майсторство,съчетало математиката и космическата безкрайност в един лесно разбираем текст!Поздрави!
  • 1.Благодаря ти, Христина, за високата оценка и за този хубав коментар.
    Много добре си ме разбрала и мерси за хубавото пожелание!

    Най-сърдечен поздрав от мен!

    2. Благодаря ти за участието, чрез коментар, Донърджак. Мисля, че звъкът на целувката за всеки е различен. Зависи от вътрешното ни светоусещане, от цвета на времето вън от нас и от страстта на онзи, който ни целува, ако ни целува с любов, а ако е от обич - зависи от степента на обичта му. Има и една друга целувка. Нарича се целувката на Юда. Бих те попитал - познаваш ли нейния звук? Ако не, то бих ти пожелал никога да не го познаеш. И най-накрая остана главната целувка - тази на Бог! Мисля, че нейният звук е мелодия - толкова висша, че никога няма да бъде възпроизведена от земен композитор!

    Желая ти приятен ден!

    3. Благодаря ти за високата оценка, Яхя! Лек ден от мен и нови творчески успехи!
  • Душата ни преминава през различни етапи от живота и по един или друг начин може да преживее смъртта и да се прояви чрез нов образ, в нов живот. Дано наистина съществува това дълго очаквано завръщане и дано правилно съм успяла да разгадая творбата ти, Мисана!
    Само да вметна, че подковата е символ на късмета, така че пожелавам ти късмет по пътя към дългото завръщане.
    Поздрави и хубав ден!
Предложения
: ??:??