13 нояб. 2014 г., 12:22 2015-05-10T21:51:01+03:00

Завръщането

Поэзия » Философская

1.3K 4 18

Нощта неистово заставя ме да пиша.
Да пиша с магмата на демоничната душа.
Магьосник черен вместо мене диша.
Изгаря устните ми с плътен огнен шал...

Душа се, искам да крещя, ала не мога
и само треморно редя на листа бял слова.
Расте в сърцето земетръсната тревога,
набъбват думи-гъби в есенната кал.

Огъвам този свят докрай в една подкова,
държа го в шепите си мъничък - безлик.
Духът-небитие расте - вселените оборва,
надал самотен, метагалактичен вик.

По плочи от галактики пристъпвам
към бездната между живота и смъртта.
Изпразнен от желания изтръпвам,
катеря соло Хребета на вечността.

Под мен тъмнее всичко мимолетно,
премигват оглушели светлини.
Над мен просветва призрачно неземното
и гаснат метеорно земни истини.

Достигам кръг от строги катедрали
по периметър на Великия квадрат,
където мислите са разширяващи се зали
в свещената мъгла - невидим свят.

Назад е невъзможно всяко връщане.
Усещам, губя вече този земен лик.
И всъщност пътят ми е дългото завръщане,
зад хоризонта кратък, към родилен вик!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Младен,възхитена съм от дръзновения ти, вечнотърсещ дух!... От великолепните ти поетични прозрения!...Бог да те пази от злото и да те вдъхновява!

2017-06-29T13:32:45+03:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Браво Младен.Всичко е на висота и тактично обрисувани образи, , добър исказ, сякаш свиш,е природата и ти сляти в едно.Много трудно достижим , но ти си успял .,.

2017-01-12T15:45:35+02:00
RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)

Браво

2016-06-23T12:51:20+03:00
vega666 (Младен Мисана)

1. Благодаря ти, Росица, за високата оценка!

2. Благодаря ти, Даниеле, че прочете, разбра и коментира текста ми!
Мерси и за високата оценка!

2014-11-14T19:46:00+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти много за високата оценка и за този удивително точен коментар, Кръстина! Да, тук не става дума само за утвърденото разбиране за прераждането на душата, а за едно духовно прераждане, което се предшества от шеметно изкачване по Хребета вечността, когато напускаме земното и се сливаме със сиянието на неземното. На високото плато, където, наредени по окръжност от периметъра на Великия квадрат, са разположени строгите катедрали, във всяка една от които, мисълта ни е разширяваща се зала - разтваряща се в свещената Мъгла на Невидимия свят. Бил съм на това плато, виждал съм с очите си тези катедрали. Влизал съм в тях и съм изпитвал това разширение на мисълта, достигащо Залата на Бъдещето, която е тази свещена Мъгла. Накрая съм губил телесната си форма и съм се превръщал в Нея. Това са преживяни състояния, които само съм описал съм описал тук. И в още един, все още непубликуван в Откровения, мой текст:

По-реално от живота

Изкачваш се към билото на странна планина.
Корони-зъбери над теб в безкрая светят.
Неистова е тази светлина.
Зад тях простира се единствено Небитието.
...И ето, че достигаш до Превала.
Мистично е наоколо. До крайност.
Навеждаш се над стръкове трева
по чудо оцеляла (и без давност).
Снишаваш се докрай. И точно в този миг -
превръщаш се в мъгла. Издигаш се нагоре.
Усещаш колко призрачно си лек -
като въздишка.
...И губиш памет (сякаш пил от Лета).

2014-11-14T13:18:12+02:00