13.11.2014 г., 12:22  

Завръщането

1.3K 4 18


Нощта неистово заставя ме да пиша.
Да пиша с магмата на демоничната душа.
Магьосник черен вместо мене диша.
Изгаря устните ми с плътен огнен шал...

Душа се, искам да крещя, ала не мога
и само треморно редя на листа бял слова.
Расте в сърцето земетръсната тревога,
набъбват думи-гъби в есенната кал.

Огъвам този свят докрай в една подкова,
държа го в шепите си мъничък - безлик.
Духът-небитие расте -  вселените оборва,
надал самотен, метагалактичен вик.

По плочи от галактики пристъпвам
към бездната между живота и смъртта.
Изпразнен от желания изтръпвам,
катеря соло Хребета на вечността.

Под мен тъмнее всичко мимолетно,
премигват оглушели светлини.
Над мен просветва призрачно неземното
и гаснат метеорно земни истини.

Достигам  кръг от строги катедрали
по периметър на Великия квадрат,
където мислите са разширяващи се зали
в  свещената мъгла - невидим свят.

Назад е невъзможно всяко връщане.
Усещам,  губя вече този земен лик.
И всъщност пътят ми е дългото завръщане,
зад хоризонта кратък, към родилен вик!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младен,възхитена съм от дръзновения ти, вечнотърсещ дух!... От великолепните ти поетични прозрения!...Бог да те пази от злото и да те вдъхновява!
  • Браво Младен.Всичко е на висота и тактично обрисувани образи, , добър исказ, сякаш свиш,е природата и ти сляти в едно.Много трудно достижим , но ти си успял .,.
  • Браво
  • 1. Благодаря ти, Росица, за високата оценка!

    2. Благодаря ти, Даниеле, че прочете, разбра и коментира текста ми!
    Мерси и за високата оценка!
  • Благодаря ти много за високата оценка и за този удивително точен коментар, Кръстина! Да, тук не става дума само за утвърденото разбиране за прераждането на душата, а за едно духовно прераждане, което се предшества от шеметно изкачване по Хребета вечността, когато напускаме земното и се сливаме със сиянието на неземното. На високото плато, където, наредени по окръжност от периметъра на Великия квадрат, са разположени строгите катедрали, във всяка една от които, мисълта ни е разширяваща се зала - разтваряща се в свещената Мъгла на Невидимия свят. Бил съм на това плато, виждал съм с очите си тези катедрали. Влизал съм в тях и съм изпитвал това разширение на мисълта, достигащо Залата на Бъдещето, която е тази свещена Мъгла. Накрая съм губил телесната си форма и съм се превръщал в Нея. Това са преживяни състояния, които само съм описал съм описал тук. И в още един, все още непубликуван в Откровения, мой текст:

    По-реално от живота

    Изкачваш се към билото на странна планина.
    Корони-зъбери над теб в безкрая светят.
    Неистова е тази светлина.
    Зад тях простира се единствено Небитието.
    ...И ето, че достигаш до Превала.
    Мистично е наоколо. До крайност.
    Навеждаш се над стръкове трева
    по чудо оцеляла (и без давност).
    Снишаваш се докрай. И точно в този миг -
    превръщаш се в мъгла. Издигаш се нагоре.
    Усещаш колко призрачно си лек -
    като въздишка.
    ...И губиш памет (сякаш пил от Лета).

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...