15 oct 2010, 21:15

Завръщането на писателя

911 0 1
Разкривени мисли
тичат по тавана
в стаята огряна
от нощна лампа - моята глава.

Търся с пръсти
лист, хартия, химикал
и правилните връзки
между думите и интервали
пустота.


Няма място за съмнение,
това творение
не струва
пукната пара.


Всяка мяра носи колебание,
всеки ред трепери страхливо,
като мокро куче пълнолунието
изтръсква едрия си търбух
над заспалия във локви град.

И писателят прозява се
измежду восъчните капки
на притихналата свещ.
Кой от кого по-безучастни,
читателите спят
в ковчега на нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...