Завръщането на писателя

Oct 15, 2010, 9:15 PM

Poetry » Humour

594 0 1

Разкривени мисли
тичат по тавана
в стаята огряна
от нощна лампа - моята глава.

Търся с пръсти
лист, хартия, химикал
и правилните връзки
между думите и интервали
пустота.

Няма място за съмнение,
това творение
не струва
пукната пара.

Всяка мяра носи колебание,
всеки ред трепери страхливо,
като мокро куче пълнолунието
изтръсква едрия си търбух
над заспалия във локви град.

И писателят прозява се
измежду восъчните капки
на притихналата свещ.
Кой от кого по-безучастни,
читателите спят
в ковчега на нощта.

Завръщането на писателя

Свързани произведения

Comments

Random works