Вангел (Серафим) Вангел (Серафим)
69
Oct 15, 2010, 9:15 PM

Завръщането на писателя

918 0 1
Разкривени мисли
тичат по тавана
в стаята огряна
от нощна лампа - моята глава.

Търся с пръсти
лист, хартия, химикал
и правилните връзки
между думите и интервали
пустота.


Няма място за съмнение,
това творение
не струва
пукната пара.

Всяка мяра носи колебание,
всеки ред трепери страхливо,
като мокро куче пълнолунието
изтръсква едрия си търбух
над заспалия във локви град.

И писателят прозява се
измежду восъчните капки
на притихналата свещ.
Кой от кого по-безучастни,
читателите спят
в ковчега на нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0