11 feb 2012, 8:54

Завръщането на войниците

  Poesía » Civil
659 0 0

Завръщането на войниците

 

                     На дядо ми, участвал във

              всички войни, които е водило

              царство България до Втората

              световна война...

 

Дошла депеша в щаба на бригадата

за края на световната война,

по фронтовете спряла канонадата-

настанала гробовна тишина...

 

Кръжали над позициите птиците

с опръскани с човешка кръв пера,

в окопите наскачали войниците

и стреляли във въздуха с ура...

 

На групи се събирали земляците-

на приказки за село, за дома

и в миг бойците пак били орачите

от други, предвоенни времена...

 

... Достигнала вестта и до селата

и в своето самотно дередже

жените на мегдана в махалата

говорели си вечер за мъже...

 

Край тях деца се гонели честити

заченати в миг страстно споделен,

на бой когато тръгвали бащите

в последният щастлив и мирен ден...

 

... А кмета сам наминал по къщята

да каже на войнишките жени,

че утре ще посрещнат на площада

войниците със песни и игри.

 

Във тая нощ жените не заспали

измъчвани от страшния въпрос:

„На прага той отново ще застане ли-

най-скъпият и най-очакван гост?..”

 

... Изкъпали се рано, преди изгрев,

извадили най-новия си кат*,

като преди се сресали- игриво

и тръгнали към селският площад.

 

И нивите отдавна преорани,

а виното- във бъчвите и то,

и само да се върнели стопаните

ще бъде всичко както е било...

 

А на мегдана музиката вече

петлите пощурила в утринта,

със нови дрехи кмета бил облечен,

а попа чакал с китка във ръка.

 

... Там хората застинали, безмълвни,

без мисъл във главите си дори-

очаквали единствено да съмне,

най-после и зора да зазори...

 

Към обяд чак със трясък и пушилка

откъм града задал се камион,

а музиката със „Шуми Марица”

надвиквала се със човешки стон...

 

Наскачали мъжете на земята,

жените щуро хукнали към тях,

но както вятър смесва се с мъглата-

се смесили и горък рев и смях...

 

Уви, не се завърнали войниците

останали по бойните поля-

невярващи помъкнали вдовиците

децата си унило към дома...

 

... А над площада виела се птица

с опръскани с човешка кръв пера,

а музиката и „Шуми Марица”

изкарвала налудно на хора...

 

11.02.2012.

д-р Коста Качев

*комплект дрехи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...