Завръщането на войниците

Завръщането на войниците

                     На дядо ми, участвал във

              всички войни, които е водило

              царство България до Втората

              световна война...

Дошла депеша в щаба на бригадата

за края на световната война,

по фронтовете спряла канонадата-

настанала гробовна тишина...

Кръжали над позициите птиците

с опръскани с човешка кръв пера,

в окопите наскачали войниците

и стреляли във въздуха с ура...

На групи се събирали земляците-

на приказки за село, за дома

и в миг бойците пак били орачите

от други, предвоенни времена...

... Достигнала вестта и до селата

и в своето самотно дередже

жените на мегдана в махалата

говорели си вечер за мъже...

Край тях деца се гонели честити

заченати в миг страстно споделен,

на бой когато тръгвали бащите

в последният щастлив и мирен ден...

... А кмета сам наминал по къщята

да каже на войнишките жени,

че утре ще посрещнат на площада

войниците със песни и игри.

Във тая нощ жените не заспали

измъчвани от страшния въпрос:

„На прага той отново ще застане ли-

най-скъпият и най-очакван гост?..”

... Изкъпали се рано, преди изгрев,

извадили най-новия си кат*,

като преди се сресали- игриво

и тръгнали към селският площад.

И нивите отдавна преорани,

а виното- във бъчвите и то,

и само да се върнели стопаните

ще бъде всичко както е било...

А на мегдана музиката вече

петлите пощурила в утринта,

със нови дрехи кмета бил облечен,

а попа чакал с китка във ръка.

... Там хората застинали, безмълвни,

без мисъл във главите си дори-

очаквали единствено да съмне,

най-после и зора да зазори...

Към обяд чак със трясък и пушилка

откъм града задал се камион,

а музиката със „Шуми Марица”

надвиквала се със човешки стон...

Наскачали мъжете на земята,

жените щуро хукнали към тях,

но както вятър смесва се с мъглата-

се смесили и горък рев и смях...

Уви, не се завърнали войниците

останали по бойните поля-

невярващи помъкнали вдовиците

децата си унило към дома...

... А над площада виела се птица

с опръскани с човешка кръв пера,

а музиката и „Шуми Марица”

изкарвала налудно на хора...

11.02.2012.

д-р Коста Качев

*комплект дрехи