3 sept 2008, 22:04

Зазоряване 

  Poesía » Del paisaje
659 0 2
Събуждам се аз много рано.
И повече не мога да заспя.
Луната как залязва виждам.
Посрещам раждането на деня.
И в този миг е всичко толкоз истинско,
и е лишен светът от грим.
А после всички преобличат се
и си придават образ мним.
И всеки втурва се в безбрежното,
за да намери своя бряг.
И всеки втурва се към необятното,
за да заграби своя дял. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Пенчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??