Зазоряване
Събуждам се аз много рано.
И повече не мога да заспя.
Луната как залязва виждам.
Посрещам раждането на деня.
И в този миг е всичко толкоз истинско,
и е лишен светът от грим.
А после всички преобличат се
и си придават образ мним.
И всеки втурва се в безбрежното,
за да намери своя бряг.
И всеки втурва се към необятното,
за да заграби своя дял.
Но как в безбрежното да търсиш граница?
А необятното да поделиш?
И някак независимо от нас тече животът ни
по своя път необозрим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Пенчева Все права защищены
