mia (Мая Пенчева)
5 4
3.09.2008 г., 22:04 ч.

Зазоряване 

  Поезия » Пейзажна
561 0 2

 

 

Събуждам се аз много рано.

И повече не мога да заспя.

Луната как залязва виждам.

Посрещам раждането на деня.

И в този миг е всичко толкоз истинско,

и е лишен светът от грим.

А после всички преобличат се

и си придават образ мним.

И всеки втурва се в безбрежното,

за да намери своя бряг.

И всеки втурва се към необятното,

за да заграби своя дял.

Но как в безбрежното да търсиш граница?

А  необятното да поделиш?

И някак независимо от нас тече животът ни

по своя път необозрим.

© Мая Пенчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??