Здрачаване
Здрачаване
В тъгата на деня се сгушва светлината
и разтапя овехтелите илюзии.
С вятъра заплитат се въздишки
и удрят наранени клони,
потънали в безкрайна самота.
Във въздуха догарят и последните измъчени усмивки,
достатъчно безумни, за да обезцветят деня.
Дъждът залива суетата
и с мъка се опитва да замаже глупостта.
Със него мудно и с досада се свлича вечерта,
готова със измамната си слабост да задуши ума.
Притиска с тържествуваща лукавост
всеки порив на душевна мощ
и вече е готова да посипе с грях нощта.
А тя със гордост се намества
между луната и пръстта,
уверена във свойта безпределна черна лудост,
с която може да срази дори звезда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Албена Стоянова Todos los derechos reservados
Харесва ми!