benitas (Албена Стоянова)
3 0
3.01.2008 г., 20:58 ч.

Здрачаване 

  Поезия » Пейзажна
608 0 5

Здрачаване

В тъгата на деня се сгушва светлината

и разтапя  овехтелите илюзии.

С вятъра заплитат се въздишки

и удрят наранени клони,

потънали в безкрайна самота.

Във въздуха догарят и последните измъчени усмивки,

достатъчно безумни, за да обезцветят деня.

Дъждът залива суетата

и с мъка се опитва да замаже глупостта.

Със него мудно и с досада се свлича вечерта,

готова със измамната си слабост да задуши ума.

Притиска с тържествуваща лукавост

всеки порив на душевна мощ

и вече е готова да посипе с грях нощта.

А тя със гордост се намества

между луната и пръстта,

уверена във свойта безпределна черна лудост,

с която може да срази дори звезда.

© Албена Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??