1 feb 2008, 7:50  

Есен в сърцето

1.1K 0 9

Мечтая само да съм твоя

и ти да си щастлив до мен.

За теб вратите ще отворя –

да влезеш светъл, възроден.

Това, което ни делеше,
да си отиде със нощта,
да цъфне в утрото череша –
вестителка на любовта...

На думи толкова е лесно –
дори да прекосиш света.
Но в твоето сърце е есен –
напразно спомням пролетта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново хубав стих!!!Като песен е...Поздрав!!!
  • Стихът ти гали нежно и докосващо като слънчев лъч
  • Благодаря ви, приятели.
    Радвам се, че този стих ви докосна.
    Нали затова пишем?
  • "Какво ни трябва? -
    Само да сме живи.
    И да си пазим
    жива
    любовта."
    Попътен вятър! Прекрасен, нежен стих, осъзнаващ "простите" истини! Поздравления, Ели!
  • Прекрасен стих!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...