1 feb 2008, 7:50  

Есен в сърцето

1.1K 0 9

Мечтая само да съм твоя

и ти да си щастлив до мен.

За теб вратите ще отворя –

да влезеш светъл, възроден.

Това, което ни делеше,
да си отиде със нощта,
да цъфне в утрото череша –
вестителка на любовта...

На думи толкова е лесно –
дори да прекосиш света.
Но в твоето сърце е есен –
напразно спомням пролетта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново хубав стих!!!Като песен е...Поздрав!!!
  • Стихът ти гали нежно и докосващо като слънчев лъч
  • Благодаря ви, приятели.
    Радвам се, че този стих ви докосна.
    Нали затова пишем?
  • "Какво ни трябва? -
    Само да сме живи.
    И да си пазим
    жива
    любовта."
    Попътен вятър! Прекрасен, нежен стих, осъзнаващ "простите" истини! Поздравления, Ели!
  • Прекрасен стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...