1.02.2008 г., 7:50  

Есен в сърцето

1.1K 0 9

Мечтая само да съм твоя

и ти да си щастлив до мен.

За теб вратите ще отворя –

да влезеш светъл, възроден.

Това, което ни делеше,
да си отиде със нощта,
да цъфне в утрото череша –
вестителка на любовта...

На думи толкова е лесно –
дори да прекосиш света.
Но в твоето сърце е есен –
напразно спомням пролетта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново хубав стих!!!Като песен е...Поздрав!!!
  • Стихът ти гали нежно и докосващо като слънчев лъч
  • Благодаря ви, приятели.
    Радвам се, че този стих ви докосна.
    Нали затова пишем?
  • "Какво ни трябва? -
    Само да сме живи.
    И да си пазим
    жива
    любовта."
    Попътен вятър! Прекрасен, нежен стих, осъзнаващ "простите" истини! Поздравления, Ели!
  • Прекрасен стих!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...