1 февр. 2008 г., 07:50  

Есен в сърцето

1.1K 0 9

Мечтая само да съм твоя

и ти да си щастлив до мен.

За теб вратите ще отворя –

да влезеш светъл, възроден.

Това, което ни делеше,
да си отиде със нощта,
да цъфне в утрото череша –
вестителка на любовта...

На думи толкова е лесно –
дори да прекосиш света.
Но в твоето сърце е есен –
напразно спомням пролетта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отново хубав стих!!!Като песен е...Поздрав!!!
  • Стихът ти гали нежно и докосващо като слънчев лъч
  • Благодаря ви, приятели.
    Радвам се, че този стих ви докосна.
    Нали затова пишем?
  • "Какво ни трябва? -
    Само да сме живи.
    И да си пазим
    жива
    любовта."
    Попътен вятър! Прекрасен, нежен стих, осъзнаващ "простите" истини! Поздравления, Ели!
  • Прекрасен стих!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...