29 dic 2008, 13:04

Здравей страннико...

  Poesía
1.3K 0 41

Здравей страннико -

каза му птицата.

Помниш нали...?

Безброй са годините

дето са ни делили,

/но за малко/

две крила сме били.

И за много

съм живяла

с раздялата.

Гнездото ми

не ми беше небе.

Ти се превърна

на странник...

И в обиталища

студени и празни

заспиваше

птичото ти сърце.

Така му говореше

еднокрилата птица.

/белега в ляво

личеше едва/

Той я докосна...

Тя го погали...

с двете си

нови крила.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...