Здравей страннико...
Здравей страннико -
каза му птицата.
Помниш нали...?
Безброй са годините
дето са ни делили,
/но за малко/
две крила сме били.
И за много
съм живяла
с раздялата.
Гнездото ми
не ми беше небе.
Ти се превърна
на странник...
И в обиталища
студени и празни
заспиваше
птичото ти сърце.
Така му говореше
еднокрилата птица.
/белега в ляво
личеше едва/
Той я докосна...
Тя го погали...
с двете си
нови крила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
