Здравей страннико...
Здравей страннико -
каза му птицата.
Помниш нали...?
Безброй са годините
дето са ни делили,
/но за малко/
две крила сме били.
И за много
съм живяла
с раздялата.
Гнездото ми
не ми беше небе.
Ти се превърна
на странник...
И в обиталища
студени и празни
заспиваше
птичото ти сърце.
Така му говореше
еднокрилата птица.
/белега в ляво
личеше едва/
Той я докосна...
Тя го погали...
с двете си
нови крила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
