Свири най-тъжното зейбекико* на струните
на вечната ми самота
и сипвай до безкрайност от узото - кристалното,
в чаша средиземноморска отчайваща тъга.
Сега съм скитница, таверна тъжна,
изпратила с усмивка поредния си гост,
раздала до последно измислени емоции
в горещия, безсрамен и адски парещ август.
И тежка миризма на пура,
на скъп парфюм и лепкав дим
попиват и измъчват бавно всяка струна,
но песента не спира да звучи. ...