plami_lazyr (Пламена Троева)
48 215
Oct 13, 2011, 2:20 PM

Зейбекико 

  Poetry » Love
1587 0 5

Свири най-тъжното зейбекико* на струните

на вечната ми самота

и сипвай до безкрайност от узото - кристалното,

в чаша  средиземноморска  отчайваща тъга.

Сега съм скитница, таверна тъжна,

изпратила с усмивка поредния си гост,

раздала до последно измислени емоции

в горещия, безсрамен и адски парещ  август.

И тежка миризма на пура,

на скъп парфюм и лепкав дим

попиват  и измъчват  бавно всяка струна,

но песента не спира да звучи.

Не спират да звучат безброй бузукита

във тъмно синята и непрогледна нощ,

в която пак отдавам се, но пак съм ничия,

като таверна в три след полунощ.

Аз ничия, ти вече „нечий”,

аз скитаща, ти вече с дом,

и тръпнеща сред нашите омайващи бузукита,

строшавам чаша обич с отекващ тъжно стон.

Зейбекикото се играе поотделно,

танцът на самотните и тъжните души,

аз продължавам моя танц в поредната таверна,

която ще ми бъде и дом, и път, и „ти”.


*Зейбекико (на гръцки: ζεϊμπέκικο) е гръцки традиционен танц. Изпълнява се индивидуално в кръг от публика, която е коленичила. Танцуващият зейбекико гледа към земята, а лицето му е мрачно.

© Пламена Троева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??