27 ene 2021, 16:50

Зелена светлина

  Poesía » Civil
449 0 0

Живеем живот, на пауза поставен.

На някаква междинна гара е спрял.

Насреща - червено. Отдавна забравен

е на семафора зеленият сигнал.

И пасажерите чакат. Сякаш в капан.

Търпеливо. Все пак за живота говорим!

Но само привидно. А сякаш вулкан

дреме във всеки, ако душата оголи.

Притихнали в покоя измамен,

всеки размишлява в своята клетка.

Отвън светът е красив, но странен…

Без пулс……Каква тъжна гледка!

По дяволите! Искам рестарт!

Не мога да чакам до утре.                                

Не търся гаранции за живота ми стар,

но тази кула трябва да рухне!

Искам пълнокръвен да бъде животът!                             

В чакалня не ми се живее.

Имам да наваксвам! На сто оборота!

Не желая като свещица да тлея.

Знам, никак не е лесно.

Много платиха скъпа цена.

С болка за тях и с надежда, че спешно

на семафора ще блесне зелена светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...