27 янв. 2021 г., 16:50

Зелена светлина 

  Поэзия » Гражданская
339 0 0
Живеем живот, на пауза поставен.
На някаква междинна гара е спрял.
Насреща - червено. Отдавна забравен
е на семафора зеленият сигнал.
И пасажерите чакат. Сякаш в капан.
Търпеливо. Все пак за живота говорим!
Но само привидно. А сякаш вулкан
дреме във всеки, ако душата оголи.
Притихнали в покоя измамен,
всеки размишлява в своята клетка.
Отвън светът е красив, но странен…
Без пулс……Каква тъжна гледка! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Все права защищены

Предложения
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...

Ещё произведения »