Живеем живот, на пауза поставен.

На някаква междинна гара е спрял.

Насреща - червено. Отдавна забравен

е на семафора зеленият сигнал.

И пасажерите чакат. Сякаш в капан.

Търпеливо. Все пак за живота говорим!

Но само привидно. А сякаш вулкан

дреме във всеки, ако душата оголи.

Притихнали в покоя измамен,

всеки размишлява в своята клетка.

Отвън светът е красив, но странен…

Без пулс……Каква тъжна гледка!

По дяволите! Искам рестарт!

Не мога да чакам до утре.                                

Не търся гаранции за живота ми стар,

но тази кула трябва да рухне!

Искам пълнокръвен да бъде животът!                             

В чакалня не ми се живее.

Имам да наваксвам! На сто оборота!

Не желая като свещица да тлея.

Знам, никак не е лесно.

Много платиха скъпа цена.

С болка за тях и с надежда, че спешно

на семафора ще блесне зелена светлина.