12 jun 2008, 11:28  

Зелената миля на делниците ми 

  Poesía » Otra
992 0 24
Опръхнаха ми мислите от толкова сълзене,
да се въртят, подобно хамстери във колело,
а делниците ми, с непоправимо тънки вени,
се изтощиха да разнищват вечното "защо?".
Тътрузят стъпки, сякаш просяци по тротоара,
навътре дишат, с крехки до пресипнало души -
отиват си и няма във неделя да ги сваря
да слагат подпис в погледа на нечии очи.
Опровергани, съдени, в последната си миля,
вините си понесли - камъни за речен брод,
отиват си... отиват си... отиват си безсилни,
с мазоли по сърцата, живи още - без живот. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??