Регина (Радост Даскалова)
374 1425
12.06.2008 г., 11:28 ч.  

Зелената миля на делниците ми 

  Поезия » Друга
945 0 24

 

Опръхнаха ми мислите от толкова сълзене,

 

да се въртят, подобно хамстери във колело,

 

а делниците ми, с непоправимо тънки вени,

 

се изтощиха да разнищват вечното "защо?".

 

 

 

Тътрузят стъпки, сякаш просяци по тротоара,

 

навътре дишат, с крехки до пресипнало души -

 

отиват си и няма във неделя да ги сваря

 

да слагат подпис в погледа на нечии очи.

 

 

 

Опровергани, съдени, в последната си миля,

 

вините си понесли - камъни за речен брод,

 

отиват си... отиват си... отиват си безсилни,

 

с мазоли по сърцата, живи още - без живот.

 

 

 

И нищо, че умея го на няколко езика,

 

да изкрещя до космоса как много ме боли,

 

не виждам смисъла из празното да викам,

 

и уча кожата си овладяно да мълчи.

 

 

 

Устата ми сега е по диагонала няма,

 

след хилядите приказки за чужда свобода.

 

Мазолите са само спомени от бивши рани -

 

по тях как непростима и наивна съм, лича.

 

 

 

Оттук до края си ще те сънувам във зелено,

 

а пътят ми от наказания до гърло сит,

 

унило ще върви и ще мълчи наравно с мене,

 

по угарите незасяти на едно "Прости!".


Радост Даскалова


© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??