8 oct 2011, 10:32

...зелени очи...

  Poesía
491 0 0

Неповторими зелени очи...

Звезда във тях блести.

Само те са ми съдба,

даряват нежна топлина.

 

Незабравими зелени очи...

Нежно ми казват – мълчи.

Само те ми дават надежда,

че някога всичко се нарежда.

 

Неизмерими зелени очи...

Ах, колко изящно звучи.

Само те са ми мечта,

подсилват силно обичта.

 

Непримирими зелени очи...

Гледат ме, а в мен горчи.

Обичай ме, със мен бъди!

Знай, живота ми - това си ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...