Oct 8, 2011, 10:32 AM

...зелени очи...

  Poetry
488 0 0

Неповторими зелени очи...

Звезда във тях блести.

Само те са ми съдба,

даряват нежна топлина.

 

Незабравими зелени очи...

Нежно ми казват – мълчи.

Само те ми дават надежда,

че някога всичко се нарежда.

 

Неизмерими зелени очи...

Ах, колко изящно звучи.

Само те са ми мечта,

подсилват силно обичта.

 

Непримирими зелени очи...

Гледат ме, а в мен горчи.

Обичай ме, със мен бъди!

Знай, живота ми - това си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...