1 nov 2017, 13:59

Зелено листо

459 1 2

Ти ми бягаш, но аз ще те стигна.

С теб наравно и аз ще вървя.

Ще поискам с око да намигна

вместо - впрочем - в душа да кървя.

 

Ще те хвана аз страстно с ръката

и за дясната твоя ръка.

И ще минем напряко реката...

На отсрещния бряг ще река:

 

нека бъдем от тука нататък

кръв до кръв и духом на път.

Знам. Животът ни земен е кратък,

а пък горе е божият съд.

 

Който първи отиде в небето, 

нека пази и второ место.

А душата да чака додето

Господ спусне зелено листо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...